'..ослепях от много думи
оглушах от тъмнина
мойто тяло ми е тясно
ще се сгъна в точица
инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов..'
едно безкрайно чакане на спирката… чакане на автобус, който така и няма да дойде…
Надежда или болезнена реалност?
Филмът оставя многоточие.
Животът слага точка.
Не ни остава нищо друго, освен да замълчим на финалните надписи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар